Предание за Божия гняв свързва Асеновата крепост и Бъдни вечер
Асеновата цитадела и Бачковският манастир са едни от най-посещаваните исторически обекти в Пловдивско. А точно с античната твърдина е обвързвано ужасно вярване за прегрешението, Божия яд и Бъдни вечер.
Според легендата в нощта против Бъдни вечер пътешественик потърсил заслон край църквата до крепостта. Там станал очевидец на неизмеримо привидение – от храма се разливали мистични светлини, а богомолци, облечени в одежди от отминали столетия, пеели църковни химни. След последното „ Амин “ светлините ненадейно угаснали. Според поверието това била последната работа на отец Антимос, осъден от Бога, тъй като нарушил поста, като съкратил литургията и седнал на празнична софра. За провинението си бил наказан в продължение на пет века да отслужва същата работа, само че към този момент строго по каноните на вярата.
Още в древността траките построяват барикада върху труднодостъпна канара при започване на значим проход, свързващ Тракия с Беломорието. По-късно византийският император Юстиниан употребява крепостта като защитителен пункт против нахлуващите славянски племена. През Средновековието тя се утвърждава като значима опора на българската страна по времето на династията Асеневци.
През IX век византийците преустройват Асеновата цитадела, с цел да пази Беломорския проход и да пази границите на империята в този регион. В по-късните епохи тя се оформя като укрепен феодален град с крепост, в която е обитавал шеф, назначаван поредно от български и византийски владетели.
Най-големият подем на крепостта е по времето на цар Иван Асен II, когато са построени спомагателни защитни уреди. В негова чест укреплението по-късно получава името Асенова цитадела, а град Станимака е преименуван на Асеновград.
Археологическите изследвания разкриват основите на средновековен палат с жилищни постройки, домашна черква, две водохранилища и крепостна кула. Под замъка се намира двор с чудесно непокътнатата двуетажна черква „ Света Богородица Петричка “, считана за същински шедьовър на средновековната християнска архитектура. Съществува съмнение, че западната кула е добавена по-късно от кръстоносци.
Крепостта претърпява своя драматичен край през XV век, когато е опожарена и разрушена от синовете на султан Баязид, с което приключва дългата ѝ и богата история.
Според легендата в нощта против Бъдни вечер пътешественик потърсил заслон край църквата до крепостта. Там станал очевидец на неизмеримо привидение – от храма се разливали мистични светлини, а богомолци, облечени в одежди от отминали столетия, пеели църковни химни. След последното „ Амин “ светлините ненадейно угаснали. Според поверието това била последната работа на отец Антимос, осъден от Бога, тъй като нарушил поста, като съкратил литургията и седнал на празнична софра. За провинението си бил наказан в продължение на пет века да отслужва същата работа, само че към този момент строго по каноните на вярата.
Още в древността траките построяват барикада върху труднодостъпна канара при започване на значим проход, свързващ Тракия с Беломорието. По-късно византийският император Юстиниан употребява крепостта като защитителен пункт против нахлуващите славянски племена. През Средновековието тя се утвърждава като значима опора на българската страна по времето на династията Асеневци.
През IX век византийците преустройват Асеновата цитадела, с цел да пази Беломорския проход и да пази границите на империята в този регион. В по-късните епохи тя се оформя като укрепен феодален град с крепост, в която е обитавал шеф, назначаван поредно от български и византийски владетели.
Най-големият подем на крепостта е по времето на цар Иван Асен II, когато са построени спомагателни защитни уреди. В негова чест укреплението по-късно получава името Асенова цитадела, а град Станимака е преименуван на Асеновград.
Археологическите изследвания разкриват основите на средновековен палат с жилищни постройки, домашна черква, две водохранилища и крепостна кула. Под замъка се намира двор с чудесно непокътнатата двуетажна черква „ Света Богородица Петричка “, считана за същински шедьовър на средновековната християнска архитектура. Съществува съмнение, че западната кула е добавена по-късно от кръстоносци.
Крепостта претърпява своя драматичен край през XV век, когато е опожарена и разрушена от синовете на султан Баязид, с което приключва дългата ѝ и богата история.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ